Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антоан дьо Сент Екзюпери
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Антоан дьо Сент-Екзюпери (фр. Antoine de Saint-Exupéry, 1900–1944) е френски писател и авиатор.

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
If you want to build a ship, don't drum up the men to gather wood, divide the work and give orders. Instead, teach them to yearn for the vast and endless sea.

Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.

Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава, когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци, където добре работих.

Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.

Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….

Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.

Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.
To love is not to look at one another: it is to look, together, in the same direction.

Животът създава ред, но редът не създава живот.

Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…

Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.

Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си.

Съвършенството е добродетел на мъртвите.

Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.

…Това занятие е много хубаво. То е истински полезно защото е хубаво.

Трябва да преживееш много, за да станеш човек.

Човек никога не е доволен там, дето е…

От "Малкият принц"

Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде „.“

Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.

Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре.

Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
È il tempo che tu hai perduto per la tua rosa che ha fatto la tua rosa così importante

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: «Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!», и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

— Какво е обред?
— И това е нещо отдавна забравено.
— Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.

Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.

Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.

— Къде са хората? …
— Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…

Никога не ни харесва там, където сме — каза стрелочникът.

Питам се … дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.

Пустинята е хубава — каза малкият принц, — защото крие някъде кладенец…

Само децата знаят какво търсят — каза Малкият принц. — Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.

Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.

Това е въпрос на дисциплина — каза ми по-късно малкия принц. — Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!

Този човек би бил презиран от всички други… … Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.

Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.

Хората — каза малкият принц — се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…

…Цветята са изпълнени с толкова противоречия!

Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.

От "Земя на хората"

Най-голямото богатство, това са човешките взаимоотношения.