Пред министър-председателя Георги Димитров дефилираше безкраен поток от хора. На две-три крачки разстояние от него минаваха работници, чиновници, юнкери, мъже, жени, някои от които носеха деца на раменете си. Сто хиляди, триста хиляди, половин милион. Димитров със своя заместник Коларов и с чуждите делегати стоеше пред Народния театър, в който се състоя вторият конгрес на Отечествения фронт. Милиони очи бяха отправени към него — светнали, радостни очи. Половин милион гърла викаха: «Да живее Георги Димитров!»... — от „В България на Георги Димитров — милиони светнали очи“; Прага, 7 март 1948; „РУДЕ ПРАВО“