Ангел Симеонов

Стихосбирката "20 дни от февруари" е издадена през 2014 г. с илюстрации от Вежди Рашидов.

Ангел Симеонов
Вижте също
Статия в Уикипедия

"Улицата"

Прашната улица бавно заспива
под хиляди стъпки вече отминали.
А колко съдби с тях си отиват –
някои се срещнали, други разминали?

И в скучната вечер те се прибират
след хиляди празни думи изречени,
които много от тях не разбират...
Прибират се тъжни, самотни, обречени.

Такъв е животът на градската улица –
тук няма романтика, тук няма поезия.
И срещат се само прашните делници,
тайно откраднали нечие щастие.

"Преходът"

Поколение на кръстопът

Във чашата с вино поглед се дави

и мислите в мрачни простори летят.
Спомени, болки и чувства забравил,
след четвърт век отново съм на кръстопът.

Виновен ли бях, че толкова дълго им вярвах,
че не въстанах, когато бях по-силен и млад,
че в лъжата голяма до днес аз останах
и в „пътя“ им наивно тъй дълго вървях?

Виновен ли бях, че вече дори не ги мразя,
че от безсмислени спорове останах без глас,
че свойто достойнство и чест не опазих,
че децата след нас пак без път ще вървят?

Виновен ли бях...?

"Тълпата"

Спомен за февруари 2013 г.

Под стъпките на хилядна тълпа
площадът пее тъжна песен.
Ние, лудите, сме тук сега,
а политиците къде са?

И с леден мрак се спуска вечерта,
и крачим във премръзнали редици,
а тез, които ни превърнаха в тълпа,
се крият в богаташките чифлици.

"Мечтата на скитника"

Премръзнал в студената вечер стои
и протяга ръка към забързани хора.
А вятър в оголени клони свисти
и къса лист подир лист без умора.

Той няма любима, семейство и дом,
а носи душа на мечтател –
мечтае за малко храна и подслон
и за чаша със някой приятел.

Мечтае да свърши дългата нощ
и вятърът леден да стихне.
Не иска служби, пари и разкош,
а само жив да осъмне.

"Мечтата на депутата"

Със скъп часовник и с пура в устата –

това е депутатът, днешният герой.
И само сделки се въртят в главата
и в милиони мисли той.

Мечтае си за още няколко мандата;
да е министър с привилегии безброй;
а после – посланик, някъде извън страната,
с пари в офшорки и във брой.

И в черква ходи, свещи пали,
и пред олтара се кълне,
но в Бог да вярва той – едва ли,
ние, вярващите, сме овце...

Нашият герой е депутат все пак,
а ние – ... прост електорат.

"Съдбата на артиста"

Какъв живот съдбата му избра –

да гледа на света с очи различни,
и с цвят, и с музика, и с образи пластични
да сътвори неземни чудеса!

Божествен дар или участ зла –
с таланта, с младостта – в нерадост...
И примирен да чака жалка старост
с угнетена и потисната душа...

А щом приключи пътят му земен –
слова и речи, почести безкрайни...
Къде бяхте вие – знайни и незнайни,
докато живя самотен, беден!?

"Безсънна нощ"

В безсънната нощ прозорците бавно заспиват
и тихо, на пръсти сънят се промъква страхливо.
Но в мисли безкрайни пристан при нас не намира
и в тягостни спомени той без следа си отива.

Минава нощта, звездите изстинали гаснат.
Последни секунди отмерват часовете лениво.
И в мрака на утрото две светлини ще се срещнат,
и от съседни прозорци ще си намигнат свенливо.

"Раздяла"

В сълзите на разплакано момиче
една любов обречена потъва.
Мечтите се завръщат отдалече,
сърцата в скръб дълбока плуват!

И спомени, и чувства раздвоени –
за миналите месеци, години,
за делниците най-обикновени,
за срещите, изречените думи...

И тръгват двамата във две посоки –
по неизвестни пътища, по прашни друми.
И всеки пак ще търси дълго другия
и любовта във сълзите потънала.

"Живот"

Животът бавно и полека отминава

като отдалечаваща се лодка от брега.
И само спомени назад остават,
напред води дълбоки предстоят.

А край брега са бистри, плитки и лазурни,
навътре – тъмни, мрачни стават те.
И няма бряг, водите стават бурни,
накрая – само въздух и небе.

И в лодката се качват разни хора,
и слизат, други са наред.
А ти се взираш в бъдещето без умора,
накрая – продължаваш сам напред...

"Изгрев"

Усмихната утрин над залив вълшебен
повдига завеса от тънка мъгла.
И изгревът ален, зад облак надвесен,
изпраща към морската шир светлина.

Събудени птици без път, без посока,
политат над златни вълни надалеч.
Като ангели бели кръжат в небосвода
и се завръщат самотни по здрач.

"Бряг за двама"

Когато с бавни стъпки над морето
нощта се спусне тихо с лунен мрак;
когато птица, закъсняла отдалеко,
потърси с крясък път към роден бряг;

когато морски бриз от изток тръгне
и стигне до брега в среднощен час;
когато падаща звезда в небето пламне
и изгори самотна някъде над нас,

ще разбереш, че на брега сме само двама –
останали сме ти и аз!

"Самотна скала"

Една скала – самотна сред морето,
събудена във утринна мъгла,
стои далече от брега прокудена,
изправила гранитена снага нагоре към небето.

Тя чака слънчев лъч от синевата
да я помилва с нежна топлина
и уморени от полет крила
да я прегърнат в тишината.

Тя чака влюбен взор да я открие
и две протегнати с копнеж ръце,
едно сърце по-бързо да забие
с мечтите на пораснало дете.

"Мечти край морето"

Когато в звездна вечер край морето
от безпътица на кръстопът се спреш,
тръгни по лунната пътека надалеко
и себе си в света ще разбереш.

Мечтите на този бряг са безкрайни.
Те нямат граници, ни път, ни хоризонт.
Започват с поглед или срещи случайни,
минават през времето и се ражда любов.

"Есенна тъга"

Помниш ли, помниш ли морския бряг –
с небето от яростни бури разкъсано?
Помниш ли вятъра – луд северняк,
подгонил вълните в морето навъсено?

А белокрилите тъжни ята,
над скали и бездни безумно политнали?
Помниш ли колко печал и тъга –
с тях отлетяха мечтите несбъднати!

"Залез"

ЗАЛЕЗ

Над Странджа бавно залез крие
последни слънчеви лъчи
и лодките събират мрежи
да тръгнат към созополски води.

А в мрака рибните пасажи
сребреят в лунна светлина
и губят се зад Агалина
по дългия си път в нощта.

И много залези ще минат –
години, зими и лета...
А аз ще си остана все така –
безумно влюбен в онзи залез!

Източници

• "20 дни от февруари"