Алфонс дьо Ламартин

Алфонс дьо Ламартин (1790 — 1869) е френски поет и политик.

Алфонс дьо Ламартин
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

От него

• Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва "никога", а другата — "винаги".

  Le passé, l'avenir, ces deux moitiés de vie dont l'une dit jamais et l'autre dit toujours. („La vigne et la maison“)

• Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.

  Nos seules vérités, homme, sont nos douleurs. (Гробът на една майка — Le tombeau d'une mère)

• Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.

  Ignorant d'où je viens, incertain où je vais. (от поемата „Човекът“; „L'homme“)

• Поетите са гласът на тези, които нямат глас.

  Les poètes sont les voix de ceux qui n'ont pas de voix.

• Съвест без Бог е съдилище без съдия

  Une conscience sans Dieu, c'est un tribunal sans juge.

• Франция е една скучаеща нация. — в реч 10 януари 1839

  La France est une nation qui s'ennuie.

• Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.

  L'Église n'a pas besoin de réformateurs, mais de saints.