Алексей Толстой

Алексей Толстой
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Толстой.

Алексей Николаевич Толстой (рус. Алексей Николаевич Толстой, 1883–1945) е руски съветски писател. Граф по произход, непряк роднина на Лев Толстой и на Иван Тургенев, той е автор на множество повести, романи, пиеси и есета.

В изкуството винаги и във всички времена е имало две подбуждащи начала – познанието и утвърждението: познаването на психическата природа на човека и утвържаването на тази природа в действителността.
В искусстве всегда и во все времена два побуждающих начала - познание и утверждение: познание психической природы человека и утверждение этой природы в действительности.

Да правиш сметка на времето значи да мамиш себе си. Нека то да лети над Русия по-бавно, и по-тихо…
Время считать – себя обманывать. Пусть его помедленней летит над Россией, потише…

— из романа "Петър Първи"

Днешният ден – в неговата завършена характеристика – става разбираем само тогава, когато се превърне в брънка от сложния исторически процес.
Сегодняшний день – в его законченной характеристике – понятен только тогда, когда он становится звеном сложного исторического процесса.

Езикът е жива плът, създавана от милиони поколоения.
Язык - живая плоть, которая создавалась миллионами поколений.

За храброст най-много говорят страхливците, за благородство – мошениците.
О храбрости больше всего говорят трусы, а про благородство - прохвосты.

Знанието е средство, а не цел.
Знание - орудие, а не цель.

Изкуството изпълнява работата на паметта: то избира от потока на времето най-яркото, вълнуващото и значителното и го запечатва в кристалите на книгите.
Искусство выполняет работу памяти: оно выбирает из потока времени наиболее яркое, волнующее, значительное и запечатлевает это в кристаллах книг.

Като сън от паметта си отиваше властта, си отиваше и животът.
Как сон из памяти,- уходила власть, уходила жизнь.

— из романа "Петър Първи"

Народът е съдия на изкуството. А задачата на критиката е да бъде изразител на най-висшите художествените изисквания на народа.
Народ - судья искусству. И задача критики быть выразителем высших художественных требований народа.

Не греши този, който нищо не прави, въпреки че това е най-голямата му грешка.
Не ошибается тот, кто ничего не делает, хотя это и есть его основная ошибка.

Не е мила, не е уютна руската земя – по–зле е от горчиво робство – хиляди години избродена с лапти, с досада разоравана с плуг, покрита с пепелта на разорени села и необозначени гробове. Пустота и дивост.
Не мила, не уютна была русская земля – хуже всякой горькой неволи, – за тысячу лет исхоженная лаптями, с досадой ковыряемая сохой, покрытая пеплом разоренных деревень, непомянутыми могилами. Бездолье, дичь.

— из романа "Петър Първи"

Никой не може да те научи да се смееш, нито да се влюбваш.
Смеху, как влюбленности, не научишь.

Няма да те доведе до добро това учене… Ето на, аз се учих, учих, а виж – ходя на три лапи.
Не доведет тебя до добра это ученье… Вот я училась, училась, а – гляди – хожу на трех лапах.

— ранената Лиса Алиса, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"

Патриотизмът не е само любов към Родината. Това е нещо мног повече… Това е съзнанието за своята неотделимост от Родината и неотлъчното преживяване заедно с нея на нейните щастливи и нещастни дни.
Патриотизм – это не значит только одна любовь к своей Родине. Это гораздо больше… Это - сознание своей неотъемлемости от Родины и неотъемлемое переживание вместе с ней ее счастливых и ее несчастных дней.

Там, където трудът се превръща в творчество, естествено, страхът от кончината изчезва дори физиологически.
Там, где труд превращается в творчество, естественно, даже физиологически исчезает страх смерти.

Ти си извършил три престъпления, негоднико: ти си безпризорен, без паспорт и без работа. Да се отведе извън града и да се удави в езерото!
Ты совершил три преступления, негодяй: ты – беспризорный, беспаспортный и безработный. Отвести его за город и утопить в пруду.

— към дървената кукла Буратино, из детската приказка "Златното ключе или приключенията на Буратино"

У човека са заложени необятни източници на творчество, иначе той не би станал човек. Те трябва да бъдат освободени и отворени. И това ще стане, не като се кършат ръце с молби за справедливост, а като се постави човекът в подходящи обществени и материални условия.
В человеке заложены безграничные источники творчества, иначе бы он не стал человеком. Нужно их освободить и вскрыть. И сделать это, не заламывая рук с мольбою к справедливости, а ставя человека в подходящие общественные и материальные условия.

Хуманизмът е единственото, което може би е останало от изчезналите в небитието народи и цивилизации – книгите, народните сказания, мараморните изваяния, архитектурните пропорции.
Гуманизм – это то единственное, что, наверное, осталось от ушедших в небытие народов и цивилизаций,- книги, народные сказания, мрамор изваяний, архитектурные пропорции.