Албена Бакрачева

Албена Бакрачева
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Проф. д.ф.н. Албена Бакрачева (р. 1961) е български учен и преводач на художествена литература.

От нея

Съвременната компаративистика утвърди изучаването на националните литератури от гледна точка на многобройните им извъннационални литературни връзки и изобщо в измеренията на международното им битие като необходима част от тяхното себепознаване. Сравнителният подход открива комуникативния потенциал на една литература доколкото, поставяйки я извън пределите на изолираното разглеждане, съзира особеностите й в плана на съизмеримостта, в мащаба на възможностите за междулитературно общуване. По този начин се очертава мястото й сред останалите литератури, а благодарение на обхватната перспектива обликът й се пренаглася, видоизменя, разпластява с характеристиките на съотносима, комуникативноспособна страна в междулитературните отношения.

"Близост в различията (Особености на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика)", Албена Бакрачева, УИ "Св. Кл. Охридски", 1995.

Още в началото на века Боян Пенев пледира за отваряне на едва що крепнещата българска култура към културата на Германия, Франция, Англия, чието дотогавашно влияние, особено в литературата, според него е само външно, повърхностно, случайно; още в ония години той набелязва за цел "една синтеза върху основите на българската душа - едно критично и по-дълбоко вникване в цялостния характер на чуждите култури и усвояване само на онова, което наистина би имало значение за нас и би отговаряло на една действителна потребност". Очевидно Боян Пенев говори не за тотално и безразборно отваряне на българската култура и в частност на българската литература, а за изработване на избирателно отношение към стойностите на чуждото и съобразяването им със своето. Установяването на съответствия между "ние" и "те" в една продуктивна за българската култура посока основно занимава големия наш учен - както в литературен, така и в литературоведски план. Задълбочено, разумно и критично отношение към това, което се възприема, препоръчва той на тогавашните български писатели, а собствения си подход към своето през чуждото и към чуждото заради своето последователно следва в трудовете си.

"Заложби на отвореността", Албена Бакрачева, УИ "Св. Кл. Охридски", 1997

Тегнеща към дълбинно безмълвие, поезията на Георги Рупчев, трайно избрала за свое русло иносказателността, някак по много свой начин преизказва и онова най-велико начало, в което бе Словото: словото ми задава отвъдност, дирете нея, а не изказ, защото тя е неназоваема, като че неспирно внушава всеки поетов стих. Георги Рупчев обича да припомня източната поговорка, че поезия има там, където две думи се срещат за първи път - "за да изговорят нещо непознато, неясно", тълкува той. Поезията за него е "език на неясното за неясни неща". Така погледнато, самата езиковост на тази поезия сякаш постоянно се самоотрича. Което обаче значи, че постоянно се самоосъзнава тъкмо в тази си природа. Оттук и подчертаното внимание на Георги Рупчев към перфектно изваяната словесност на стиха - та да твори Безмълвие.

"Култура и критика. Ч. III: Краят на модерността?", Албена Бакрачева, LiterNet, 2003.

Познаване посредством "трансцендиране" на сетивата, възприемане изключително благодарение на способност, далеч превъзхождаща емпирически посилното и обикновено означавана като Висш Разум - тук е същината на интелектуалното движение, зародило се в сърцето на щата Масачусетс, градовете Бостън и - най-вече - Конкорд. Дали тази "отвъдняваща" способност ще бъде наричана Висш Разум, Дух, Ум или Душа за американските трансценденталисти е без особено значение, нито пък е въпрос на терминологична последователност, след като за всички тях това е способността да се възприемат интуитивно духовните истини, да бъде превъзмогнато единствено възможното според Джон Лок сетивно познание. За едни тази способност е просто вътрешна светлина или съвест, за други - божият глас, за трети - безлична космическа сила, а има и такива, които съзират в нея божието превъплъщение в човека.

"Видимост отвъд видимото: Американският трансцендентализъм", Албена Бакрачева, сп. "Език и литература", бр. 3, 1995.

Всичко, написано от американските трансценденталисти върху творческия процес и твореца на изкуството, както и върху въздействието на изкуството върху неговите възприематели, кръжи все около идеята за вдъхновението, започва и завършва с нея, превръщайки я в основа на естетико-религиозен култ. Защото тъкмо идеята за творческото вдъхновение е прякото следствие от онова, което лежи в същината на трансценденталисткото движение и дава относителната му самостоятелност - убеждението, че над емпиричния рационализъм има по-висша интелектуална способност, която позволява на човека да се възмогва до духовните истини по далеч по-съвършен и пълноценен начин: интуицията.

"Вдъхновението във философско-естетическата система на американските трансциндинталисти", Албена Бакрачева, сп. "Философия", бр. 1, 2001.

Ако новоанглийските унитариати, подвластни изцяло на разбиранията на Лок, приемат, че Бог и божествените закони могат да бъдат постигнати единствено посредством сетивния опит, то през 30-те години на 19 век, стимулирани от посткантианската мисъл и нейните интерпретации у Гьоте, Карлайл, Уърдзуърт и особено Колридж, младите представители на религиозното направление започват да разграничават, редом с рационалната или емпирически ориентираната преценка, и наличието на по-висша интелектуална способност, позволяваща на човека да прониква в духовните истини по интуитивен път. Така, разбирането за Висш Разум, за "Дух", "Ум", "Душевност" или все едно как още го наричат, постепенно се превръща в сърцевината на онова духовно раздвижване, което ще бъде именувано американски трансцендентализъм.

"Трансатлантическата идентичност на трансцендентализма", Албена Бакрачева, "Литературен вестник", 14-20.4.2004.

Пуританството, тази крайна форма на английското протестантство, основана на стремежа да се "очисти" из основи християнската вяра от схващаната като празна натруфеност и церемониалност на католицизма, е религията, която мейфлауърските пришълци и техните следовници донасят в Новия свят. Нещо повече - това е религията, която ги отправя на дългия презатлантически път, та, загърбили църковната неизбистреност и противоречивост в старата си родина, "на чисто" да създадат нова родина, където да утвърдят достойнствата на вярата си. Така че още в началото на пътя между двата континента стои повикът на мисията, призванието на избраника божи, докато в края му се съзира реализацията на великата предопределеност. А в основата си пуританството почива върху калвинистката доктрина за предопределеността, тоест върху вярата, че спасението на част от човечеството е предопределено във вечността от Бог. Тъкмо в тази част виждат себе си новоанглийските заселници, то справяйки се с възможно най-големи трудности, пропорционално да разчитат доказателствата за своята призваност.

"Първоосновите на американския трансцендентализъм - пуританство и просвещенски рационализъм", Албена Бакрачева, сп. "Философски форум", бр. 9/1, 2001.

В своята реч "Американският учен", произнесена на 31 август 1837 година в Кеймбридж и незабавно превърнала се в морално-естетически манифест за цяло поколение американски интелектуалци, Емерсън пламенно и категорично заявява: "В себеупованието се съдържат всички добродетели. Ученият трябва да бъде свободен - свободен и смел... Светът е нищо; човекът е всичко; в теб е законът на цялата природа... на теб е отредено да знаеш всичко; на теб е отредено да дръзваш всичко." Тези думи буквално "наелектризират" младата харвадска аудитория на Емерсън - те й поднасят цял нов космос, в който индивидът-творец е богоравен, всесилен в способността си да се уповава на самия себе си, възприемайки света като символ на своята духовност, природните закони като закони на своята мисъл. Всъщност Емерсън предлага алтернатива - привлекателна включително и с елитарността си, - на един тип житейска демотивация, произтичаща според него от "отвращението, което принципите на бизнеса пораждат". От този момент насетне понятието "призвание" ще стане основно за всички новоанглийски интелектуалци, за да бъде изпълвано с различен, но винаги отвъдконвенционален смисъл... Единственото спасение от житейската неудовлетвореност за Емерсън е категорично ясно: "ако отделният човек, неотклонно и с цялата си решителност, се осланя на собствената си природа, огромният свят наоколо ще бъде негов."

"Традиции и индивидуален талант: Емерсън и Торо", сп. "Език и литература", 2005.

За нея

"Опора на съпоставката, според изследователката, е конституирането през съответните периоди от развитието на английската и българската литература на повествование с ясно заявен миметичен характер. От подобна плоскост, заявява тя, стават особено видими "различията" в близостта между двете литератури, между двете повествователни традиции. В този смисъл "реалистичното повествование" е само основата, на която се прокарват "различията", а конкретните подходи за реализацията на миметичността в повествованието са смисъл на прокарваната типология. Впрочем, според нас точно в очертаването на специфичните отлики, в открояването на собствена физиономия на следосвобожденската ни белетристика следва да виждаме силната страна на книгата."

"Близост в различията. Особености на реалистичното повествование в английския просвещенски роман и българската следосвобожденска белетристика", 1995, Георги Чобанов, "Литературен вестник", бр. 30, 1995.

"Книгата на Албена Бакрачева "Близост в различията" заслужава да се разглежда именно в контекста на възможностите и потенциалната кризисност на това сравнително литературознание. В програмното си въведение авторката заявява, че "сравнителният подход открива комуникативния потенциал на една литература доколкото, поставяйки я извън пределите на изолираното разглеждане, съзира особеностите ѝ в плана на съизмеримостта, в мащаба на възможностите за междулитературно общуване". "Естествеността" на подобно изказване предполага, че неща като "диалог" и "отвореност към света" са станали подразбиращи се от само себе си ценности. Не бихме сбъркали, ако кажем, че модерното ни сравнително литературознание възникна, предчувствайки и изпреварвайки хуманитарния идеал за обмена между културите."

"Типологическите лекоти на битието", Бойко Пенчев, "Език и литература", кн. 4, 1995.

"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."

"Видимост отвъд видимото. Художественият дискурс на американския трансцендентализъм", 2007, Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова, САЩ.