Айзък Азимов

американски писател и биохимик
Айзък Азимов
Айзък Азимов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Айзък Азимов (19201992) е американски писател-фантаст и учен от руски произход.

  • Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ благодарен.
  • Ако докторът ми каже, че ми остават още 6 месеца живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да пиша малко по-бързо на машината.
    If my doctor told me I had only six months to live, I wouldn't brood. I'd type a little faster.[1]
  • Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.
  • Ако си увиснал на въже над пропаст, не се мъчи да хванеш монетата, изпаднала от джоба ти.
  • Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай.
  • Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.
  • Ако учтивото искане се окаже безуспешно, просто вземи онова, което ти трябва.
  • Бедата при победата е, че човек може да се окаже от страната на победените.
  • Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг.
  • В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.
    In life, unlike chess, the game continues after checkmate.[2]
  • Винаги сме сигурни, че току-що взетото решение е погрешно.
  • Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен — нека опита сам да ме намери.
  • Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока.
  • Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Само преходът е неприятен.
    Life is pleasant. Death is peaceful. It's the transition that's troublesome.[3]
  • За да се получи човек, са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.
  • Колкото повече време ти трябва, за да стигнеш донякъде, толкова по-тъпо ти се струва това някъде.
  • Малкото може да бъде красиво. Орелът може да бъде гладен понякога, но канарчето никога.
  • Най-голямата трудност възниква при тръгването. Нарича се „пригответе се“.
  • Насилието е последното убежище на некомпетентния.
  • Violence is the last refuge of the incompetent.
  • Foundation, част 2
  • Никога не е построявана стена, която да казва „Добре дошъл, страннико“.
  • Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.
  • Няма такава напитка „чиста вода“, като се вземе предвид, че изчистващият фактор е алкохолът.
  • Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска… за другите пешки.
  • По-важно е да познаваш самото нещо, отколкото името му.
  • Приятно е да си на главното място на масата, дори ако с тебе има още един човек, с когото трябва да си разделите паница зелева супа.
  • Първо правило на диетиката: ако ви е вкусно, значи е вредно за вас.
    The first law of dietetics seems to be: if it tastes good, it's bad for you.[4]
  • Пътят може да бъде удоволствие, но само ако накрая достигнеш целта.
  • Сигурното за нещо, което се разбира и без думи, е че някой трябва да го каже.
  • Този, който е необходим, трябва да се научи да понася ласкателства.
  • Тялото знае от какво се нуждае. Затова някои неща са вкусни.
  • Щом веднъж слънцето залезе, става тъмно. Не се оставяй това да те изненада.
  • Самокритиката, е слабо наказание за некомпетентността.
  • Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.
    The saddest aspect of life right now is that science gathers knowledge faster than society gathers wisdom.[2]
  • Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.
    Never let your sense of morals get in the way of doing what's right.[2]
  • Пиша по същата причина, поради която дишам, защото ако не го правя, ще умра.
    I write for the same reason I breathe - because if I didn't, I would die.[5]
  • Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.
    Self-education is, I firmly believe, the only kind of education there is.[6]
  • Същността на човешкото знание стои над всеки отделен човек; над всеки хиляда души. С разрушаването на нашата социална структура науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават. Сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Но ако сега подготвим резюме на всички познания, те няма никога да се загубят. Идните поколения ще градят върху тях и не ще бъде необходимо всичко да откриват сами. Едно хилядолетие ще свърши работата на тридесет хиляди... — от "Фондацията", 1951 г.
    The sum of human knowing is beyond any one man; any thousand men. With the destruction of our social fabric, science will be broken into a million pieces. Individuals will know much of exceedingly tiny facets of what there is to know. They will be helpless and useless by themselves. The bits of lore, meaningless, will not be passed on. They will be lost through the generations. But, if we now prepare a giant summary of all knowledge, it will never be lost. Coming generations will build on it, and will not have to rediscover it for themselves. One millennium will do the work of thirty thousand...[7]
  • Може би не разбирате същността. Голямо беше изкушението да съберем колкото можем повече сили и да се бием. Това е най-лесният и най-удовлетворителният за човешкото самоуважение изход, но почти неизменно и най-глупавият. — от "Фондацията", 1951 г.
    Perhaps you don't get the point. The temptation was great to muster what force we could and put up a fight. It's the easiest way out, and the the most satisfactory to self-respect — but, nearly invariably, the stupidiest.[8]
  • Корел представляваше едно често явление в историята – република, чийто ръководител имаше всички атрибути на абсолютен монарх освен името. Поради това там се ширеше обичайният деспотизъм, неограничен дори от онези две смекчаващи влияния в законните монархии: кралската „чест“ и дворцовия етикет. — от "Фондацията", 1951 г.
    Korell is that frequent phenomenon in history: the republic whose ruler has every attribute oh the absolute monarch but the name. Is therefore enjoyed the usual despotism unrestrained even by those two moderating influences in the legitimate monarchies: regal "honor" and court etiquette.[9]
  • Безкрайни легенди се разправят за тези солидни, самотни хора, които полусериозно, полу на шега били възприели за мото част от една епиграма на Салвадор Хардин: „Никога не позволявай на моралните ти задръжки да те спрат да направиш онова, което е справедливо!“ Сега е трудно да се каже кои легенди са действителност и кои са апокрифни. Вероятно няма нито една, която да не е претърпяла някои преувеличения... — от "Фондацията", 1951 г.
    Tales without end are told of these massive, lonely figures who bore half-seriously, half-mockingly a motto adopted from one of Salvor Hardin's epigrams, "Never let your sense of morals prevent you from doing what is right!" It is difficult now to tell which tales are real and which apocryphal. There are none probably that have not suffered some exaggeration....[10]
  • „Дисциплината при идеални условия не е голяма заслуга. Трябва да я имаш пред лицето на смъртта, в противен случай тя е излишна" (Хобър Малоу) — от "Фондацията", 1951 г.
    There's no merir in discipline under ideal circumstances. I'll have it in the face of death, or it's useless.[11]

ИзточнициРедактиране