Абдурахмàн Нурадѝн ибн Ахмàд Джамѝ (1414—1492) или още Нур ал-Дин Абд ал-Рахмàн Джамѝ е последният виден таджикско-персийски поет от класическия период на таджикско-персийската литература, преди разпада ѝ на самостоятелни клонове, и едновременно с това изтъкнат суфийски теоретик.


  • Най-добър сред хората е онзи, който е най-полезен.

    • Безгрижието е причината за всички бедствия.


  • Че никакво достойнство не ще да ни внуши
    тоз, който недостойно самият се държи.

    • Търпението ти подобно на вълшебница умее
      водата да накара в бисер да узрее.


  • В победата на злото е твоето падение.
    В доброто твое е твоето спасение.

    • Хранѝ се толкова, че твоето тяло
      преяждането да не го остави залиняло.


  • Защото завистта за твоя ум е като болка за окото.
    От завистта ще ослепее дори и разумът ти твой.

    • Когато чистиш дрехата си във калта,
      не чакай тя да заблести от чистота.



  • Дори и да кънти екът на гръмките дела, то знай:
    екът и славата – те също имат своя край.