Едгар Алън По
американски писател
Едгар Алън По (1809 - 1849) е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен като един от водачите на американския романтизъм.
| Едгар Алън По | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия | |
 Творби в Уикиизточник | |
 Творби в Edgar Alan Проект Гутенберг |
Проза редактиране
- В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон. — Писма до г-н Б.
- Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото? — Преждевременното погребение
- Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност. — Писма до г-н Б.
- В дълбоко извратената човешка природа е вложена склонността да се отхвърля очевидното и действителното за сметка на далечното и невероятното.[1]
Стихове редактиране
- Морета бурни бродих аз невредим,
но върна ме ти, с лице на Наяда
и коси хиацинт[2], към дом обозрим,
към блясъка на антична Елада
и славното твое величие, Рим.
- — На Елена
- Ти бе радост за мене мечтана,
ти бе всичко за мене в скръбта -
като остров зелен в океана,
като ручей звънтящ в самота!
Ти бе храм сред цветя в ранна пролет-
и за мен бяха тези цветя!
- И нощите ми – призрак кошмарен -
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!
- — На една в рая
- Отдавна, преди много, тъй много лета,
в едно царство в приморски земи,
девойка живя, нека знаете това,
тя казваше се Анабел Ли.
Живя там тази девойка с мисъл една -
с любов вечна мене да дари.
- О, как силна беше обичта ни тогаз!
Нечувана по тези земи!
Така други не биха могли.
И нито ангелите райски в този час,
нито земните демони зли,
ще разделят нашите души.
Ах, моя свидна Анабел Ли!
- Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
за прекрасната Анабел Ли
и живея с мечта за таз нежна снага
на богинята Анабел Ли.
А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
на моята любов, невеста и съдба,
и пак сме заедно както преди
там в гроба й до морските вълни.
- — Анабел Ли
За него редактиране
- По... вероятно беше първият литературен нон-стоп пияница от XIX в. в Америка. Той накара задоволството на Самюъл Колридж и Томас де Куинси да изглежда като малка пакост с готварското вино в кухнята. — Джеймс Турбър
- Той беше авантюрист в подземията, мазетата и ужасните подземни проходи на човешката душа. Той произнасяше ужаса и предупреждението за собствената си участ. — Дейвид Хърбърт Лорънс